Лилияна Александрова и нейните нежни умиращи цветя
Поредното издание на Националните есенни изложби е вече тече – стотици посетиха изложбите на традиционния форум в дните след откриването на 1 септември в Балабановата къща, къща Хиндлиян и експозиция „Мексиканско изкуство“. Един от най-младите автори е Лилияна Александрова, която е подредила своите акварелни творби на верандата на къща Хиндлиян.
Тя представя три серии творби – свои автопортрети, монохромни натюрморти от кости и рисунки на цветя, но в един необичаен за изобразяване момент – когато те вече увяхват и листата им започват да капят едно по едно. Както Лилияна сама разказва, трите серии са интуитивно свързани помежду си с темата на Националните есенни изложби „Приземяване“ и показват нейните понякога противоречиви начини за работа. Нейните творби и тези на другите 8 колеги ще останат в Стария град до края на месеца.
Тя разказа още за своята изложба в рамките на Националните есенни изложби:
– Представените творби специално разработени ли са за изложбата и как се свързват с темата „Приземяване“?
Всичко е изцяло направено за Есенните изложби, темата се оказа много подходяща в този период и даже точно навреме се появи – важна е за мен и ми даде шанс да се изразя искрено. Основната линия от работи, които представям, са погледнати отгоре и централно разположени рози, които са в различни етапи от увяхването си. Стигнах непредвидено до този избор, но следвайки обичайния си интерес към растенията забелязах, че в края на лятото розите започват да увяхват и погледнати отгоре са точно като циферблат, който с всяко следващо паднало листо отмерва оставащото време и неумолимо и тихо напомня за смъртта.
Тази идея определено действа „приземяващо“, но е и подсещане или аларма, която за мен внася и някакво чувство на затаено спокойствие, защото все пак още сме тук. Точно след приемането на неизбежното осъзнаваме и оценяваме по-дълбоко сегашния момент. Точно това ми се иска да предам с тези работи – момент на притихнало упоено спокойствие, който зрителят да изпита, докато изследва всички детайли на венчелистчетата.
Мисля, че всички имаме нужда от такова Приземяване в днешно време и желанието ми беше да създам портали, през които да може да се влезе в това състояние.
Другите две подкрепящи серии са пак свързани с обичайни за мен теми на анализиране – поредицата извадки от кости, чиято абстрактност винаги ми е много интересна, неслучайно като форми напомнят на някои от листата на розите. А цикълът от автопортрети е поглед към моя ежедневен ритуал за приземяване – да се изправя пред себе си и да откривам отново и отново коя съм и къде ми е центърът.
– Цикълът с костите е особено докосващ, предвид и техниката, с която работите. При тях също се открива този паралел с темата за тленността, но по един друг, по-монохромен начин – съществува ли и тази тематична връзка между двете серии?
Да, разбира се, от там тръгна и цялата ми идея – подобието между белотата на листата с тази на костите. Издължените чупливи структури, които природата залага в различни форми на живот, са подчинени на един и същ закон. Изследването на анатомията отвътре е все пак по-деликатна тема, която все още не съм готова да изобразявам в по-голям формат, както например Горан Тричковски е успял да направи, но много премерено и успешно.
– Както описвате своята серия, тя работят с темата за vanitas, за нетрайния живот – тема, която засягат и други от авторите. Какво е усещането да участвате с други, в случая, предимно по-опитни, автори в един такъв форум?
За мен беше голяма чест и бях направо в еуфория, когато видях какво са приготвили другите автори, всеки от които разкрива майсторски своята вселена. Беше много вълнуващо постепенно да открия всеки как представя работата си.
Дали чрез стъкло, глина, мастило или камък, всеки беше заявил силната си индивидуалност и професионализъм. Също така във взаимодействието между всички автори прозира безпогрешния нюх на проф. Лардева, която за пореден път подбира групата възможно най-добре. Определено беше голямо удоволствие и съм безкрайно благодарна, че беше възможно да съм част от това.
– Как се стигна до вашето участие на Есенните изложби?
Националните есенни изложби за мен винаги са били нещо далечно, което наблюдавам с възхищение и интерес. Дори не ми беше хрумвало да си представя да участвам. И после колкото и да не ми се вярваше, готова или не, приех поканата от Галина Лардева.
Естествено, бях повече изплашена, отколкото радостна, тъй като е известна поредицата от почитани автори, които са участвали в изданията през годините. В крайна сметка единственото ми решение беше да бъда искрена със себе си за нивото, на което съм към този момент, и да направя отдадено това, което е възможно и автентично за мен.
– Освен в България, имате вече участия и зад граница. Спрямо вашия опит, смятате ли, че младите български артисти имат поле за изява, или все още трудно се допускат на сцената? Как се отнасят институциите и от друга страна – пазарът, към един художник, който все още няма голяма визитка зад гърба си?
Колкото и да не беше очаквано за мен, всъщност има много възможности от различни посоки. Все повече се убеждавам, че няма някаква „рецепта“ за нещата, нито правилен начин, пътят на всекиго е строго индивидуален и неповторим – резултат от неговия личен подход и поведение. Откривам, че ако човек прави нещата с любов и от истинска нужда да се изрази, тогава те заживяват свой живот в пространството и си намират път по един или друг начин. Единственото, което по мое наблюдение е дало конкретен резултат, е това да се опитвам да бъда лесно достъпна например в дигиталното пространство и да мога лесно да споделя това, което правя.
